Трета част на приказката за момчето и неговата коза, в която най-после има и завръзка :) Поздрав на harozure, potiridi, Captain Dan и zonko за подкрепата! Ако ви доставя удоволствие да четете приказката почти толкова, колкото на мен да я пиша, и Ви харесва това, че е безплатна за всички в интернет, ударете едно рамо по избран от Вас начин – и едно споделяне помага! А сега продължаваме с новата глава:
Петър Тушков
Момче и коза
(разказ)
(Прочетете Част 2 тук)
3.
Момче кричи, село ечи, до връх Мала гора коза врещи! Дяда са цял от смях превива, сочи поразна коза инатлива, и проклета, и чудодива, на Баба Власа:
„Тичай Бабо, Бабо Власа, Бабо Власа беловласа, да увидиш момче, момче неразумно, още неисто и най ми безумно. Да видиш ти – царска ездитба, царска ездитба – пастирска женитба!“
На очи си не вярва Баба Власа. От де се е взело момче лудо, момче лудо с руси перчик, Поразница яхнало? „Търчи-поразнице, врещи-наказнице, тъпчи-рогилище, да ти се не видело, гътни-страшилище!“, кълне Баба и тича да грабне чепата върлина. Чепата върлина, та по гърбина добре да наложи коза изчадище – момче да спаси. „Пък и слабо-слабовито – жали Баба беловласа, – вейка млада изгладняла. Как, дете, се ти оказа на гърба на таз проказа?“
„Боц! – примира Дядо Влади , не пропуска да разправи: – Цоц, но боц, ей тъй се случи. Вместо виме да засучи, мали дрипльо презглава яхна нашата коза!“
„Скором да го сваляш ти – го старицата гълчи – от гърба на таз поганка. Аз ще ида, ей сегичка, за козицата с коричка ще се върна. А за тоз ми ти юнак ще намеря къшей хляб.“ И захвърли на земята тя върлината чепата.
„Бива, бива – смигва Влади, Дядо Влади белобради. – Ти на мене остави и дори го не мисли!“
Припна Баба жаловита за момче да меси пита. Мигом Дядо се наведе, пръчка върла да подвземе. Да подвземе, да премери. Да премери, да умери и да шибне по гърба тая опака коза, и високо да извика:
„Ей, Поразнице, къде ѝ на болярина чертогът! Беж, рогата чародейке, ти вълшебна ми злодейке! Нам е нужна за снаха господарска дъщеря!“
(следва продължение)