Според думата, която дадох, приказката продължава :) Преди всичко: в тази част от сърце благодаря за ежемесечната подкрепа на potiridi и Captain Dan. You are the best!
Петър Тушков
Момче и коза
(разказ)
(прочетете Част 1 тук)
2.
Зима мине – пролет стане. Пролет пукне – голуб гукне. Щурчо из пещта га шукне – летос иде: на старо-младо, волец-конец на сърце е драгомило, драгомило от цветило. Трева сена, най ми зелена, по Мала гора пъпли – чертог благолепен всред балтина, всред блатина-жабурина.
Ей го и Найден, сирота несретен, мали крадец без майка и татка. На път раждан, с окъсани гащи без калпак разбойник, русовлас прокуденик. Отнийде се найде, у село изникна. През Дядовладовий плет любопитно надникна. Отгладѝ премалял, пес бездомен, облиза се за нещо без разрешение да пипне.
Ал не знай Найден, че Дядо Влади, Дядо Влади белобради, на сянка клечи, под стрехата слухти!
Една козица си има дядя. Пасе я с ланшно сенце, с ланшно сенце за рядко млекце. Козица един път! Со златно руно! С роги до небо, Поразнице звана – поразница млада, непокорен добитък! Колкоз напета, толкоз проклета – на свой ум изучена!
Клечи Дядо Влади, не смей да шавне, Найден да го не съгледа. Найден да го не съгледа, че се смей беззъбо на момче юродче, гладни очи впило в натежали вимета! Що ли дири юначина, юначина без дружина, у наше село? Я да видим, мисли Влади, дядо Влади белобради, що щеш ти, ти юност дива, днес от моята градина?
(Прочетете Част 3 тук)