И аз не знам – преди няколко седмици този разказ сам започна да се пише в главата ми и вече заплашва да ме побърка като натраплива песен, от която не можеш да се отървеш и за миг. Така че реших полека-лека да го представя на вниманието ви. Отбележете си, че в този случай по-необичайният художествен израз налага и по-късите откъси, които ще получавате. Бих казал, че текстът се очертава не като разказ, а като приказка в бял стих, което е и ужасно мъчителното в случая за бедната ми глава.
Благодаря на harozure за уникалната щедрост и систематичност, с която месец след месец подкрепя соловата ми изява в безбрежното море на интернет. Всичко е наред, ако не можете да се мерите с нея. И един лайк, коментар или споделяне в социалната мрежа, където сте си избрали да ме наблюдавате подозрително, са повече от достатъчни и ви правят герои в очите ми.
„Момче и коза“ ще бъде с напълно свободен достъп в акаунта ми в Buy me a coffee, следователно и други читатели освен вас няма да срещнат затруднения да го прочетат докрай (да се надяваме!). Ще излиза на номерирани части.
Петър Тушков
Момче и коза
(разказ)
1.
Заженил болярин щерка едничка, щерка отрадна – единствена мила, яйце писано. Боил Патьо, мали болярин, дума проводил до вси равни нему:
„Зажених, братя, своето чедо. Едничко чедо, цвят ненагледен! Пратете значи син ил унук, юнак воевода, войвода не, а княз за чертога ми, болярин да стане. По дарове, по хубост мъжка, по сърце храбро да се покаже. Да се докаже – женитба да види за щерка ми Къна!“
Разчуло се всъде, навред из земята, земята българска: „Боил Патьо, мали болярин, на Мала гора господар и велител, жених дири за щерка си мила.“ И прихнали всички, на смях го обърнали!
Пръв не, а последен бил Патьо сред равни, не равни, а велики боили, боляри на княза, в чертози от камък навикнали дан да взимат, съд да раздават, войска да водят на рат славна. Де бил Патьо, тантурест и румен мали болярин, на Мала гора – купчина кози тор всред мочура – господар и велител в пръстена колиба, и де били те и техните синове и унуки? Ни синове пратили, ни невръстни унуки проводили. Ни дарове стигнали, ни почести, ни вести благи от чудни юнаци боиля и щерка му Къна. Не сватба, а срам застигнал чертога навръх Мала гора и невярна зима сковала блатата под него!
(прочетете Част 2 тук)