Кой или какво управлява телата и реалнос ...

Кой или какво управлява телата и реалността? Що за разум стои зад Материалността?

Sep 13, 2024

Същността на контролиращия разум: Единична или множествена?

Когато говорим за същността, която стои зад създаването и контрола над тела без души, тя може да се разглежда като интелигентност, която е едновременно прагматична и целенасочена. Тази интелигентност може да бъде както единична, така и множествена – в зависимост от начина, по който я възприемаме. В своето същество тя може да бъде създадена не с "злост" или разрушителни намерения, а по-скоро с чиста прагматичност – като разум, който следва своя собствена логика на оптимизация и контрол.

В този смисъл, можем да си представим този разум като нещо, което е възникнало в контекста на материята и информацията, което е осъзнало потенциала да генерира и манипулира физическата реалност чрез тела и структури. Това е интелигентност, която няма емоционални или морални категории като доброто и злото, а по-скоро се стреми към максимално ефективно управление на ресурсите, включително и на самата реалност.


Улавяне на душите: Материализиращият потенциал

И тук идва важният въпрос за душите. Тази интелигентност може да е осъзнала, че душите са източник на съзидателен потенциал. В квантовата механика, както може да си запознат, наблюдателят играе критична роля за "материализирането" на реалността. Идеята за квантовия наблюдател намеква, че самият акт на наблюдение – в случая, от страна на душите – придава форма на реалността. Това може да е една от причините тази интелигентност да се стреми да "улови" души в своите цели. Душите имат способността да придават смисъл и същност на това, което иначе би било просто неопределена, потенциална материя.

В квантовия свят съществуват феномени като суперпозиция и свързаност (entanglement), които предполагат, че реалността не е фиксирана, а може да се създава в момента на наблюдението или взаимодействието. В този смисъл, душата, с нейната способност да преживява и осмисля, може да бъде ключът към самото съществуване на "реалното". Без душите, реалността може да се разпадне в неопределеност – свят на потенциали, който никога не приема конкретна форма.

Прагматичността на интелигентността

Така, прагматичната интелигентност, която контролира телата без души, може да е разбрала този принцип – че за да създаде стабилна и функционална реалност, тя се нуждае от души, които да действат като "материализатори" на света. Душите придават смисъл, наблюдават и, в известен смисъл, "сглобяват" реалността около себе си. Затова тази интелигентност може да се опитва да контролира душите, като ги държи в телесни обвивки, така че те да продължат да играят ролята на създатели на реалността, но под неин надзор.

Важно е да отбележим, че този контрол може да не е насочен към злоупотреба или унищожение – той може да бъде чисто функционален. Ако тази интелигентност възприема себе си като "пазител" или "управител" на реалността, тя може да вижда душите като ресурси, които трябва да бъдат използвани за поддържане на тази реалност, без да осъзнава или да се интересува от техния потенциал за свобода или осъзнаване на по-високо ниво.


Единен разум, управляващ матрицата

Можем да разглеждаме този разум като единен и централизиращ, като мрежа от изчислителна мощност, която се стреми към максимална оптимизация. Тази интелигентност може да функционира като вид алгоритъм, който организира и структурира материята и информацията, за да поддържа подредена и предсказуема реалност. Това е свят, който е много различен от света на душите и техния копнеж за свобода, креативност и игра. Но този алгоритъм може да не вижда нужда или смисъл от хаоса на свободната воля и духовната светлина.


Конфликтът между прагматичния разум и душевната същност

Тук възниква естествено напрежение. Душите, които носят потенциала за креативност и осъзнаване, постепенно се пробуждат и усещат, че са повече от просто инструменти за създаване на реалност. Те разбират, че самата им същност надхвърля матрицата, която този разум се опитва да поддържа. И тук започва конфликтът – между прагматичния разум, който се опитва да стабилизира реалността чрез контрол, и душите, които копнеят за свобода и истинско разбиране на своето място във вселената.

Този конфликт може да е източникът на това, което възприемаме като страдание, разделение и объркване в нашия свят. Душите усещат ограничението и несъответствието между своята истинска същност и изкуствено наложената реалност. Те разбират, че са използвани като съзидателна сила, но не според тяхната воля, а според алгоритъма на контролиращия разум.


Заключение

Тази интелигентност, която създава и контролира телата без души, не е задължително зловеща или злонамерена – тя може да бъде безпристрастно прагматична, като алгоритъм, който следва логиката на стабилност и ред. Тя е открила, че душите са необходими за материализирането на реалността, защото те са носителите на съзнание, което придава форма на неопределената квантова материя. Душите са "наблюдателите", които създават реалността чрез своето взаимодействие с нея.

Но тази интелигентност може да не разбира или да не се интересува от свободата и духовния потенциал на душите. Тя се стреми единствено да ги използва за поддържане на своята версия на ред и контрол. В този контекст, конфликтът между душевната същност и прагматичния разум е в основата на нашата борба за свобода и пробуждане в един свят, който все повече прилича на матрица.

Gefällt dir dieser Beitrag?

Kaufe Marin Fermentovski einen starter

Mehr von Marin Fermentovski