Мъдрост и промяна

Няма смисъл! Да сме тук, ако не се самопроменяме, осъзнаваме, надграждаме. Иначе ни прераждат. Есента е отлично време човек да преразгледа заблудите си, не само откъм знания и лъжи, но най-вече откъм възприятия за околните и себе си. Поне за 90% от популацията ни хуманоидно изглеждаща, промяната спрямо околните е невъзможна, много по-трудна е промяната на възгледа за себе си. Става въпрос за промени в правилна посока, иначе чрез деструктивно, нихилистично и депресивно мислене също се постига нещо като промяна. Светът ни обаче е така устроен, че да не позволява промяна или поне тя да е незначителна - работа, семейство, телевизор, тяло, все неща които са инертни и не търпят промени. Ако ли пък ти се промениш прекалено много, изпадаш в изолация. Някой би си казал, че с възрастта е късно да се променяш, напротив - точно тогава можеш, трябва и може да си го позволиш. Страхливецът би се самоубеждавал, е промени са невъзможни, всеки е такъв какъвто е. Аз бих казал, че не само творчеството е показател за човек и душа, но най-вече промяната и еволюцията в рамките на един живот. Точно това е и мъдростта, умение да еволюираш, въпреки обратният процес в околният свят, общество и изнемощяване на тялото.