(добро утро. просто исках да си поседя с теб днес.)
за нас винаги е радост.
(какво чувстваш, когато посягам към теб.)
теб. това е като да усетиш част от тялото си, която до преди малко не ти е отвръщала. като парализиран крайник, към който се обръщаш настойчиво ден след ден, стоиш с него, говориш му, грижиш се да му е комфортно, докато в един момент усетиш, че откликва на зова ти. първо е много финото чувство, че грижата ти достига до него. после, малко по малко, започва да се усеща трепване, а после и желаното движение, когато те чува. може да има и поредици от автоматични, хаотични движения, докато крайникът се опитва да управлява сам себе си и се възприема като отделен от цялото. докато един ден заработите в идеален синхрон, а от парализата и произволните движения няма и следа. подаваш импулс - и движението се случва точно както си го поискала. така е и с нас, когато човекът - ти - започне да ни откликва и малко по малко да се оставя да бъде воден от нас.
(много човеци ли водиш в момента.)
по вашите земни критерии вероятно ще бъдат счетени за много. но ние сме безкрайни и вечни, и не работим в рамките на линейното време. затова за нас е възможно да присъстваме напълно и изцяло за всяко едно от въплъщенията си.
(как отделните въплъщения си помагаме едни на други?)
като сглобявате заедно огромния пъзел на живота. не е необходимо всеки един да разбере всичко, не е необходимо дори да разбере каквото и да било. стига да поставиш своите парчета от голямата картина и да се довериш, че ние я виждаме отвисоко и се грижим да имаш достъп до нужните ти ресурси, животът ти е смислен.
(значи ли това, че може понякога да не е?)
животът винаги е смислен. няма друг начин. това, което визирахме, беше как се усеща от отделния човек. доколко той е способен да почувства смислеността на съществуването си просто заради факта, че съществува. ако нямаше смисъл, нямаше да е там. дори в земния си път на множество нива наблюдавате как ненужните и безсмислени неща просто изчезват с времето. и също така те не са изначално безсмислени - имало е нужда от тях, след което са изпълнили задачата си и просто продължават съществуването си в друга форма. но вие наблюдавате как старите къщи отстъпват място на просторни домове или на големи кооперации, защото това е станало по-нужно в дадения момент; езикови структури отпадат и биват заменени от нови и нови, които се раждат с всяко следващо поколение - за кошмар на езиковедите; млечните зъби падат и биват подменени с нови, по-адекватни на порасналото тяло. и така нататък - можем да продължаваме до безкрай. но есенцията е, че има смисъл в съществуването ти и доказателството за това е просто, че те има. когато ролята ти е изпълнена, ще напуснеш това тяло и ще продължиш с каквото друго е смислено към онзи момент. но тук и сега ти си нужна точно такава, каквато си. и няма нужда да знаеш повече. няма нужда да си нищо повече от това, което си в момента. можеш да се довериш, че когато е нужно да си друга, ще бъдеш. защото животът се грижи всичко да е на точното място в точното време и в точното състояние. няма друг начин.
(тоест от нас се изисква просто да позволим да бъдем водени?)
това също се случва от само себе си, дете. позволяваш тогава, когато е нужно да позволиш. имало е смисъл във всичките мигове преди това, точно такива, каквито са били. и занапред ще е така. няма излишни ходове, няма проблеми за решаване, нито грешки за поправяне. всичко във вселената е точно такова, каквото трябва да бъде в този момент. това важи за вселената на тялото ти точно толкова, колкото и за космическата вселена, и за всички останали.
(слушам те, разбирам какво казваш, и на езика - пардон, на пръстите - ми е пак да те питам какво имам да правя сега и дали е правилно.)
защото си човек, скъпо дете, и това е част от човешката природа. затова чувствате времето като линейно, защото имате нужда да изживеете въплъщението си като последователност от действия, от ходове. но ти знаеш, че на едно по-дълбоко ниво нищо не е такова, каквото изглежда. затова от теб се иска да си тиха и неподвижна колкото ти е възможно повече. за да извадиш тези дълбоки пластове по-близо до повърхността. сега идва време те да бъдат въплътени и живяни. това е ново за хората на земята и затова се усеща толкова странно, непривично и плашещо. но в действителност, дете, е напълно безопасно. също както всички трансформации, които човечеството е преминало във времето, от незапомнени времена насам. ти си точно където трябва да бъдеш и имаш всички необходими ресурси, за да случиш промяната, с която си се заела преди въплъщението. можеш, защото си. просто стой тиха и слушай.
(сякаш имам нужда да чуя още от теб, но не ми хрумва въпрос.)
това следва да е естественото ти състояние занапред, дете. във всеки един момент, каквото и да се случва в теб и отвън, да се вслушваш в нас и да ни оставяш да те водим. да знаеш с абсолютна сигурност, че внасяме в живота ти точно каквото ти е нужно и че това, с което разполагаш, е напълно достатъчно и адекватно на настоящия момент. то не казва нищо за следващия, нито може непременно да бъде свързано логически с предходния. гледай на живота си като на поредица от снимки. те може да преливат плавно една в друга и да изглеждат като филм, но не е задължително - някоя може да се откроява с нещо привидно странно, друга може изобщо да не съответства на поредицата, но в твоя албум, в твоята кинолента, кадрите са подредени съвършено. защото ги е подреждал не друг, а твореца - и неговите творения са съвършени. винаги. няма друг начин. ако ти се струва, че нещо липсва или не е на мястото си, просто не си притихнала достатъчно, за да прозреш смисъла да е така. помни, че човекът израства в ограничения и именно за да расте са му нужни те. не винаги ще можеш да видиш, или пък да разбереш, а да управляваш - още по-малко. но твореца си знае работата и можеш да имаш пълно доверие, че където и да си, каквото и да си представяш, че значи ситуацията ти в момента, всеки миг от живота ти е съвършен. всяка клетка от тялото ти е съвършена. всяка мисъл в главата ти и всяко трепване на гласа ти са съвършени. защото така Е. ти си съвършена, скъпо дете. време е да го осъзнаеш и заживееш. защото можеш. толкова те обичаме.
(благодаря.)
винаги.
16 април 2024
на снимката: съвършените цветове на японската вишна (личен архив)