ЧАСТ 29
- Хей коте, сънуваш. - чувам глас в просъница и просто се намествам по топлината от тялото до мен.
Дори не отварям очите си, просто искам да се сгуша удобно и да продължа съня си. Обаче две минути след това чувам равното дишане на Ивайло, а аз съм съвсем будна, но отказвам да напуска леглото и топлината на тялото му. Въпросите се завихрят още с повдигането на клепачите и вече съжалявам, че не опитах да заспя отново по-упорито. Въздъхвам и бавно се измъквам от ръцете на Ивайло, за да намеря телефона си и да видя, колко е часът и дали ще изглеждам, като пълно куку, ако стана сега. Слънцето още не е изгряло и със сигурност е рано, но дано е нормално рано. Протягам ръка и опипвам шкафчето, за да намеря телефона.
- Какво търсиш, коте? - стряска ме съненото мърморене.
Как да му се не види, вижда в тази тъмнина, какво точно правя?
- Търся си телефона. - шептя.
Защо шептя не знам, но и обстановката ме предразполага да бъда тиха. Дори още не се чуват птичките, светът на вън още спи, само Яна е куку и иска да развали тишината.Ивайло мята ръка през корема ми и ме дърпа обратно до него.
- Заспивай, рано е. - мърмори и целува косата ми.
Хубаво де, но аз вече наистина не мога да заспя и за капак ми се пишка. Обаче не искам да го разсънвам, защото той има нужда от почивка и лежа неподвижно, но това е валидно точно пет минути. Вдигам лице, целувам врата му, защото знам, че няма как да се измъкна без да ме усети.
- Не ти се спи, а? - стиска ме с ръката, която почива на гърба ми.
- Да, наспах се, но ти поспи, ще се развихря със закуската и малко ще изчистя главата си. - казвам тихо, стискайки палеца си в юмрук, надявайки се да го убедя.
Няколко секунди не идва отговор и се чудя, дали не заспа отново, но той рязко ме дърпа към себе си и ме целува по устните.
- Направи магията си, коте.- целува ме още веднъж и се отпуска във възглавницата.
Явно все пак ще поспи. Доволна от себе си, бързо целувам гърдите му и ставам. Напипвам телефона си в тъмното и както и подозирах, още няма 6:00 часа, но вече съм повече от будна. Светя си с телефона , намирам сака и вадя бельо и дрехи. Мятам тениската от себе си и се увивам в едната кърпа, която е приготвил Иво и със светлината от телефона и несесера с принадлежностите , тръгвам към банята.
Къпя се бързо , мия зъбите си и отново се връщам на пръсти в стаята, за да се облека. Отварям тихо вратата и правя две крачки, преди да запозная малкото пръстче на крака си и ръба на спалнята. Мамка му, мамка му, боли! Поемам дълбоко въздух през носа и стискам зъби. Мамка му! Обличам се припряно и оставям Ивайло и Панда да спят.
В коридора отново си светя с телефона и чак в дневната си светвам лампата. Присвивам очи от силната светлина и се впускам в издирването на кафе. Всичко ще е страхотно, денят ще е чудесен, но първо трябва да се снабня с животоспасяващата течност. Отварям шкаф след шкаф и паниката леко ме застига, но откривам кафето и устните ми се разширяват в усмивка. Докато ароматната течност пълни чашата, вадя всички продукти за любимата баница на порасналите момчета. Захващам се с нея, докато пия глътка по глътка кафето си и когато вече се пече във фурната, вземам чашата си и излизам пред къщата в двора. Навън е още хладно, а предвид късият ми ръкав, направо ми е студено, но чистият въздух пълни дробовете ми и избистря съзнанието. Взирам се в една точка и обмислям бавно и методично, къде може да се е покрил Михаил и с каква цел го прави. Не може да е при техните. Не. Или може? Човекът е готов явно да продаде майка си за пари, защо да не може да се е покрил там? Обаче идва следващата греда, аз не говоря с тази жена от години, защото ясно и в прав текст преди много време съобщих на всеослушание мнението си за нея. Няма такъв надут сноб, а всъщност са в средната класа и няма повод за самочувствието ѝ. Зачерквам възможността да се обадя на родителите му, ако не искам да влоша нещата и продължавам да мисля варианти. За последните години е ходил с приятелите във вилата на Яшо, която е на 50-тина км от града, но това си е свърталище на идиоти, които пият бира и гледат мачове до припадък. Ходила съм няколко пъти с него и това място не остава празно никога. Буквално. Но не пречи да е там, нали? Добре, но нали все пак трябва да ходи на работа ... Мамка му, къде си, идиот такъв? Изпивам последната си глътка кафе и влизам , за да погледна баницата и да събера малко топлина. Пускам си второ кафе, което ще разредя толкова с мляко, че ще бъде по-скоро какао, но е страшен кеф да стоиш в двора, докато пиеш кафе. Въпреки студа. Грабвам млякото от хладилника, пълня голямата чаша догоре с мляко и се обръщам към масата, за да я оставя, а от нея с всичка сила, ме привлича не кой да е, а таблета. Стоя с ръка около чашата си и се взирам в него, сякаш очаквам да ми проговори. Клатя глава назидателно и се обръщам, за да проверя закуската. Баницата е почти готова, но ѝ трябва още малко , затова дърпам стол и сядам на масата, за да я изчакам , преди отново да изляза в двора. Отпивам от кафето си и мятам притеснен поглед към таблета. Няма да лъжа, сърбят ме пръстите да го разгледам, но се притеснявам да не го повредя. Водя вътрешна битка цяла минута и накрая таблета печели. Изправям се бързо и го придърпвам от другия край на масата, включвайки го докато се настанявам обратно на мястото си. Натискам и воала, таблета оживява. Мамка му и сега какво? Съзнавам, че не разбирам нищо, освен обясненото в ревюто и презентацията на продавача от онзи ден, но се сещам, че мога да потърся клипчета, преди да започна да го ръчкам на посоки. Вземам телефона си и търся клипчета, в които се обяснява на прост български език, кое и как и докато открия, баницата е вече готова. Боже, намирането на клип ми отне толкова време, а за да разбера клипа сигурно ще ми трябва година. Или един професионален курс, който не мога да си позволя. Започвам да гледам клип след клип и кафето вече е забравено. Толкова съм съсредоточена и се старая да запомня стъпките и тънкостите, че съненият глас на Ивайло, ми изкарва акъла, като призрак разпищял се в лицето ми:
- Не е ли по-лесно да разглеждаш опциите на самият таблет, коте?
Подскачам и телефонът се отлепва от пръстите ми и аз започвам игра с него, за да го уловя.
- Ще ми докараш удар някой ден, кълна се! - карам му се тихо.
Добре ,че не изпищях, защото щях да докарам удар и на Станимир.
- Защо не си доспа, още е рано? - питам с ръка на гърмящото си сърце.
- Часът е 9:00, Яна, даже съм преспал по моите стандарти. - усмихва се криво.
Ебаси, дълго съм гледала клиповете. Спирам на пауза клипа, който гледах , оставям телефона на масата и ставам, за да сервирам закуската.
- Сядай, аз ще направя кафе. - соча му стола и поглеждам към чашата си изненадано, защото изобщо не съм изпила и половината за толкова време.
- Аз ще направя кафе, Яна, и ще нарежа закуската, седни си на мястото и продължи с клиповете. Почивай си.- маха ми с ръка, за да ме отпрати.
- Аз си почивам от доста дни, не мислиш ли? Сядай на стола, преди да сме събудили брат ти със скандал.- соча стола отново.
Ивайло се усмихва с крива усмивка и с две бързи крачки е пред мен, а ръката му е на дупето ми и стиска. Навежда глава и ме целува по устните кратко и ги влачи през бузата ми до ухото.
- Аз знам, че котето има нокти, Яна, но ако държиш да събудим брат ми с викове, давай да се връщаме в спалнята. - казва и целува ухото ми.
Усещам изчервяването си и кълна се, ако не бяхме в къщата на Станимир, вече да е проснат на пода, а аз да се самообслужвам с него. Прави го нарочно, защото виждам доволната усмивка от моето изчервяване и го первам през рамото.
- Правиш го нарочно и двамата знаем, че само ме дразниш, затова седни и си изчакай кафето, като нормален мъж. - бутам го с ръка по корема, но той не помръдва.
- Ще видим. - клати глава развеселено и сяда на стола.
Пускам кафето му и започвам да режа баницата, когато гласът на Станимир прогърмява зад гърба ми и отново се стряскам:
- Мирише ми на вкусна баница и ако не сте ми оставили, съвсем любезно ще ви помоля да напуснете двореца ми. - казва с дебел от съня глас.
За малко не мятам ножа, с който режа и не се лишавам от един пръст поне.
- Божеее, огромни мъже сте, как се движите толкова тихо?! - изстрелвам обвинително.
- Извинявай, Яна, не исках да те стресна.- казва с нормални децибели и аз му мятам скептичен поглед.
- Казваш го само заради баницата.
- Има ли? - пита с надежда.
Засмивам се на физиономията му и подавам чашата с кафе на Ивайло, без да го поглеждам.
- Има , сядай. - соча на сляпо масата.
- Само да си ...
- Сядай. - отрязвам го.
Вдига ръце в знак, че се предава и сяда до брат си. Двамата подхващат разговор за някакви части, масла, филтри и куп неща, от които не разбирам и за мен стават просто фон. Нарязвам цялата тава с баница , сервирам я и пускам кафе и на Станимир, след което се настанявам срещу тях на масата и продължавам с клипа, защото бързам да не забравя, какво са обяснявали до сега. Разсеяно си взимам едно парче от баницата и следя всеки ход, инструкция и обяснение внимателно, и когато вдигам поглед за следващо парче съм леко шокирана. Повече от половината баница липсва, а те продължават да се хранят и да си говорят. Къде отива тази храна, мамка му? Зад гърба си ли я хвърлят?! Връщам поглед на телефона си и преминавам към следващия клип.
- Идваш ли с нас, Яна? - пита Ивайло и смръщвам вежди срещу него.
- Къде?
- На двора, Яна, не чу ли нищо от това, което коментирахме до сега? - вдига вежда.
- Всъщност...не. - усмихвам се и двамата клатят глава - но да, идвам.
Излизаме в двора след бързо разчистване след закуската и Станимир се насочва право към гаража. Отваря вратите и изкарва не какво да е, а колата ми. Какво ще правят?
- Ъъъ, какво ще правите? - зарязвам чашата и телефонът на масата и тръгвам към тях.
- Ама ти наистина не си слушала изобщо. - усмихва се Ивайло.
- Има някои неща за оправяне, Яна, ще си поиграем с нея. - съобщава ми Станимир, слизайки от колата.
- Няма нужда, просто ще я продам и без това ми носи само ядове, ще си търся нещо друго. - махам му с ръка да зареже.
И двамата ме гледат настойчиво, а аз просто вдигам рамене. Какво точно се очаква да обясня? Че ще се оглеждам повече някой да не ме следи, вместо да следя движението или ще умирам от ужас, ако ме спрат за проверка, от страх в колата ми да няма нещо подхвърлено.
- Наистина ли искаш да я продадеш? - мръщи се Ивайло.
- Да. - кимам потвърдително - Така и така за момента не мога да я карам, по-добре да си взема нещо, което няма да ... бие на очи.- довършвам изречението несигурно.
- И с нова кола, отново няма да излизаш сама с нея на този етап. - не пита, не обяснява, а съобщава.
- Разбрах те и вчера, какво имаш предвид и не говоря за сега, а за в бъдеще. Просто няма да съм сигурна с тази кола. - обяснявам търпеливо.
- Добре, решено. Обаче това е още по-голяма причина да я стегнем, нали? В крайна сметка, колата не е идеално лоша и като е изправна, ще можеш да вземеш повече пари.
- Добре. - примирявам се и се връщам на масата, където Панда ме чака, за да се настани удобно до мен.
Грабвам телефона си и пускам клипа, докато разсеяно галя котката с една ръка. Гледам клип след клип, някой ги връщам отново, за да навържа нещата. Изглежда просто, но има доста опции, които трябва да се знаят. С периферното си зрение виждам, как Ивайло оставя лаптопа си пред мен, заедно с таблета до него.
- Така ще ти е по-удобно. - навежда се, целува устните ми кратко.
Гледам го в очакване да каже още нещо, но той просто се обръща и се връща при брат си. Пускам лаптопа и отварям браузъра, за да намеря клипа, който гледам в момента на телефона си. Отново изпадам в серия, клип след клип, когато Станимир ме прекъсва:
- Отивам до града за една част, искаш ли нещо? - стои пред мен и чака отговора ми.
- Не , имам всичко за обяда и вечерята. Докато се върнеш ще бъда готова с обяда, впрочем. - поглеждам бързо часовника.
Мамка му, та то е обяд. Много съм продуктивна и съобразителна, няма що.
- Ти наистина не си ни слушала сутринта. - засмива се - ще взема от турския ресторант обяд, както се разбрах с брат ми, имаш ли против или харесваш турската кухня?
- Но аз ще ...
- Предпочитания, какво да ти взема? - прекъсва ме.
- Не. - казвам примирено.
- Ние сме на почивка, забрави ли? - намига ми и тръгва.
Изпращам го с поглед, поглеждам наведеният Ивайло над двигателя на колата ми и връщам очи на монитора. След няколко минути до лаптопа е метната кърпа и Иво рязко ме изправя от мястото ми, вдига ме за дупето и аз се хващам здраво с ръце и крака за него, стресната от неочакваното действие. Върви с бързи крачки към къщата и аз дърпам лице да го погледна.
- Какво правиш, ако не е тайна?
- Имаш кофти навик да търсиш сутиена си несъзнателно и когато не го намериш, опипваш гърдите си, за да си сигурна, че нищо не се вижда. - обяснява равно- от един час те гледам, как мачкаш гърдите си.
Какво правя? Мачкам, какво? Какво? Нямам време да асимилирам преди Ивайло да ме е пусне на земята в спалнята и да издърпа тениската ми с един замах. Сяда на спалнята и ме дърпа в скута си, хваща едната ми гърда и започва да я гали нежно с палец, спускайки език към другата. Мамицата му, ето на това му казва да набереш от 0 до 100 за част от секундата. Отпускам глава назад и притискам гърди в него, но след минута вече искам повече. Започвам да местя таза си и да се трия в твърдият му член през дрехите. Въпреки преградите чувството е идеално. С малко повече време гарантирам, че мога да свърша и така, но не искам. Спускам ръка между краката си и дърпам анцуга му надолу. Ивайло ме вдига рязко от скута си дърпа клина, заедно с бельото ми бързо по краката ми, а аз ги прекрачвам и бутам настрани със стъпало. Не чакам да видя, накъде ще поведе, защото търпението ми е изчерпано и директно се настанявам обратно в скута му, протягайки ръка, за да го вкарам в мен. Изръмжава тихо и влиза леко в мен, но аз се стоварвам рязко с цялата си тежест и изкрещявам доволно. Стиска дупето ми, несъмнено за да ме спре или да, за да поведе, но аз ги избутвам и продължавам в ритъма, който съм открила и който ме подпалва с всяко влизане. Ивайло ме оставя да си взема това, което искам, поставяйки длани на бедрата ми и се навежда за да прокара език по едното ми зърно. Извивам гръб и бутам гърдите в устата му, докато спускам ръка по корема си и започвам да се галя, в ритъма, в който се самообслужвам с пениса му. Когато вижда, какво правя с ръката си, Ивайло стисва бедрата ми и ръмжи силно загледан във всяко едно мое движение. И ако миналият път се притеснявах да ме гледа, то сега съм стигнала твърде далеч, за да имам задръжки.
- Спри! - изплюва заповедта, но аз съм твърде близо, за да го послушам.
Продължавам да се галя бързо и секунда преди да избухна, Ивайло ме вдига от скута си и излиза от мен. Изхленчвам недоволно, а той ме обръща с гръб към себе си и ме дърпа обратно върху него. Наглася се и влиза с едно движение, а аз търся опора за краката си, за да продължа старият ритъм, но той раздалечава коленете ми рязко и ме хваща за хълбоците, повдигайки и стоварвайки ме в силен и бърз ритъм.
- Искам ръцете ти долу, сега! Искам да ме изкъпеш отново! - заповядва и аз спускам ръка на долу, а с другата се държа за неговата.
Погалвам се веднъж леко, но веднага след това спускам длан надолу и го галя с пръсти при всяко влизане и излиза, което прекършва контрола му след секунди. Изправя се рязко, без да излиза от мен и с едно движение полага горната половина на тялото ми върху леглото, докато държи дупето ми във въздуха и помпа със зверска настървеност. Хапя завивките, за да заглуша крещенето си и усещам, как ме пуска с едната си ръка, секунда преди да зашлеви дупето ми.
- Да те чувам! - заповядва и връща ръката си обратно.
Ритъмът става болезнено силен и груб и аз отново съм на ръба между болката и удоволствието, което ме кара да крещя с цяло гърло, а Ивайло да забърза темпото. Усещам, как в корема ми се трупа напрежение и след малко отново избухвам със силен прилив на влага. Нямам глас, вече крещя задавено, но не мога да спра.
- Мамка му, мамка му! - скърца със зъби.
Ивайло ръмжи доволно и продължава да блъска в мен още няколко пъти, след което излиза рязко и свърша на дупето ми. Пуска таза ми надолу и аз свивам колене под себе си, защото отново треперя неконтролируемо. Усещам дланта му по дупето ми, която гали и размазва оргазма му по двете бузи и след едно леко плясване, ме вдига като бебе и тръгва към банята.
- Голи сме, ако брат ти...
- Ако брат ми се е върнал, е чул виковете ти от табелата на селото и просто няма да влезе в къщата, коте. - засмива се и влиза в банята, с мен на ръце.
Къпем се взаимно, връщаме се в стаята, за да се облечем и излизаме на двора. Още не съм сигурна в краката си, но мамка му, не съжалявам.
Станимир се връща 15 минути след завръщането ни на двора и аз вече съм потънала в следващият клип. Обядваме и когато те се залавят отново с ремонта, аз се взирам 5 минути в таблета и накрая го взимам в ръце, решена да опитам.
Проба- грешка. Натискам някакви неща, връщам клипове и следвам стъпките. Ще се получи, ако някога се отпусна и не премислям всяка крачка по 2 минути, от страх да не го повредя. Общо взето така мина денят ни. Те под капака на колата ми , аз над таблета. Следобед правя сандвичи с кайма и кашкавал и се храним в смях, а Панда се моли на Ивайло да го гушне, бутайки се в краката му. Правя бърза вечеря, ядем и говорим за бричката ми и Станимир обещава да я продам, без да я пускам в обява, за да не привличаме нежелано внимание. Отново гледаме някакъв страшен филм, но този път само затварям очи в моментите на ужас и те ми се подиграват, че половината време си гледам клепачите.
Следващия ден минава почти сходно, с разликата, че направихме още една разходка в селото и този път наистина огледах. Тук е страхотно, наистина. Бих дала много, някой ден да живея на такова място. В крайна сметка е на минути от града, а усещането е, че си далеч. През целият ден ме мъчи тъга, че трябва да си тръгна, но това все пак е домът на Станимир и е редно да не прекалявам с гостоприемството. Остават ми няколко дни от болничния и нямам търпение да се върна на работа, не само защото я обичам, а и за да имам нещо за правене, което да издуха мислите от главата ми.
Следващата сутрин е тъжна за мен. Ивайло прибира сака ни в колата, аз си вземам довиждане с двора, обхождайки го с поглед. Гушкам Панда и на ум и обещавам, че някой ден и ние ще имаме такъв рай. Дори да е в следващия живот.
- Ако трябва да излезеш някъде и брат ми го няма, обади ми се. - чувам гласът на Станимир зад себе си и се обръщам.
Усмихвам се тъжно и се съгласявам. Ясно е, че няма да притесня нито него, нито брат му, а тихо ще откачам в апартамента, но съм благодарна за предложението.
С всеки километър, с който се приближаваме до апартамента на Ивайло, той става все по-напрегнат и аз знам, че Михаил е в основата на това. Не мога да променя нищо, без да ядосан Иво и без да се поставя в тъпа ситуация, явно. През целият път си мълчим, но той не спира да гали бедрото ми, успокоявайки ме.
Отключва апартамента, прави ми път да вляза и пуска Панда в коридора, преди да отиде да остави сака с багажа ни.
- Тръгвам, Яна, моля те не излизай сама. - гледа ме напрегнато, очаквай отговора ми.
- Няма, обещавам. Работи спокойно и не ме мисли, с предателя ще си намерим занимание. - усмихвам му се успокоителни.
Гледа ме няколко секунди, протяга ръка и ме дърпа в прегръдката си и ме целува дълбоко, стискайки дупето ми в шепа.
- Няма да закъснявам, обади се, ако има нещо. - казва в устните ми.
- Ще те чакаме. - надигам се на пръсти и го целувам кратко по устните.