Радостен съм да съобщя, че „Вазев, 1887“, първата книжка от трилогията, която ще се състои също от „Вазев, 1897“ и „Вазев, 1907“, е дадена за печат и ще излезе през първата седмица на идната 2024 година. Също леко изненадан. Предполагам, причината е, че след толкова време започвах да се съмнявам някога да видя повестта като самостоятелна книга.
Поначало подсъзнателното ми желание беше не да видя издадена книгата „Вазев [която и да е година]“, а историята на Йоан Вазев, както я чувствам и виждам, да се разгърне в цялата си наивно-сензационна последователност на части или подлистници с продължение, както такава история и такъв герой биха се появили по време на бума на евтиното печатно развлекателно четиво – от 1860 година като серия от "dime novels", а от 1896 г. като поредица от публикации в някое "pulp magazine" (вж. Бележки под линия [1] и [2]).
Да, първата част от трилогията „Вазев“ излезе в сборника ми „Блуграс“ („Ерго“, 2021). Но въпреки че откри нови читатели и получих изключително добри отзиви за нея от тях, мястото ѝ не беше там. Авторските сборници отбелязват завършени творчески период или тематична концепция. В тях биха се мярнали знакови герои, които авторът ще развие или вече е разработил в други свои произведения, но е несвойствено централното по обем произведение в един авторски сборник да завършва с думите „Очаквайте продължение...“
Което е жалко, поне от моя гледна точка, защото няма по-голямо удоволствие за един разказвач от това „да си продължи историята“.
До къде бях стигнал...?
„Вазев“ е условна арка с продължение, съставена от четири структурно (сюжетно) завършени истории. И очебийното отсъствие на „продължение“ е единствената критика, която получих (или за която ми е известно) за първата от тях, защото – отново – мястото ѝ не беше в сборника „Блуграс“.
Вероятно ви направи впечатление, че говоря за „четири“ вместо „три“ истории (и не задължително „повести“)? Това е така, защото трите първи истории могат да бъдат една книга, но не са и няма да бъдат един роман. Едно – защото между първата повест и втората история и между втората и третата история има период от 10 години. Но по-важното, две – защото „Вазев“ в първата не е „Вазев“ във втората, третата и, да, четвъртата история. Може да се казва по същия начин, може да си мисли, че са му се случили едни и същи неща, но не е един и същи човек, така както, позволете ми старата шега, Вазев не е Вазов.
Разделянето им на отделни книги ще ми даде възможност да не се съобразявам с изисквания за обем и да не разтеглям или скъсявам първите три истории в един роман, а да следвам естествения обем на отделните им сюжети. Както и да си позволя едно гузно удоволствие с последната, четвърта история в духа на доброто старо време от края на XIX век.
Междувременно, и по-близко до времето и мястото: желая на всички ви щастливи празници :) Благодаря ви за подкрепата и през изминалата 2023 година. Изключително, изумително щедрите сред вас няма да се спасят и ще си получат безплатната бройка от „Вазев, 1887“, разбира се. И всички, които получават този бюлетин на електронната си поща, ще получат код за 50% отстъпка, когато книгата излезе в продажба в електронната книжарница на сп. „Сборище на трубадури“, което този път е издателят на – все още не мога да повярвам – третата ми книга.
Бележки под линия
[1] Dime novel https://en.wikipedia.org/wiki/Dime_novel
[2] Pulp magazine https://en.wikipedia.org/wiki/Pulp_magazine